2 Esd 7

1 Когато изрекох тези думи, беше ми изпратен ангелът, който беше изпращан при мене миналите нощи, 2 и ми каза: „Стани, Ездра, и чуй думите, които дойдох да ти кажа!“

3 Аз отвърнах: „Говори, господарю мой!“

И той ми рече: „Морето е разположено в обширно място, за да бъде дълбоко и безмерно; 4 но влизането в него е на тясно място, подобно на река, 5 така че как би могъл да стигне до широкото място онзи, който поиска да влезе в морето, да го види или да властва над него, ако не мине през тясното? 6 Или друго сравнение. Градът е построен и разположен на равнинно място и е пълен с всякакви блага, 7 но достъпът до него е тесен и разположен на стръмнина, така че отдясно е огън, а отляво – дълбока вода. 8 Между тях, тоест между огъня и водата, има само една пътека, където едва може да стъпи човешки крак. 9 И ако градът се даде в наследство на един човек, как той ще си получи наследството, ако не мине през лежащата на пътя му опасност?“

10 Аз отговорих: „Така е, Господи!“

А Той ми рече: „Такъв е и делът на израилтяните. 11 За тях Аз създадох времето; но когато Адам наруши Моите наредби, беше определено да стане онова, което беше извършено. 12 И достъпите към това време станаха тесни, болезнени и трудни, а така също малки, лукави, изпълнени с беди и изискващи големи усилия. 13 А достъпите към бъдещото време са широки, безопасни, принасящи плода на безсмъртието. 14 Така че, ако влизащите не живеят в притеснения и неволи, те няма да получат онова, което е приготвено. 15 Защо тогава се смущаваш като тленен и защо се вълнуваш като смъртен? 16 Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?“

17 В отговор аз казах: „Владико Господи! Ето Ти определи със Закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат. 18 Праведните ще претърпят притеснения в надежда за широта, но живелите нечестиво, макар и претърпели притеснения, няма да видят тази широта.“

19 А Той ми рече: „Няма по-висш съдия от Бога, нито някой разбира повече от Всевишния. 20 Мнозина гинат в този живот, защото пренебрегват Закона, който Бог им е предложил. 21 ^a А Бог строго заповяда на онези, които идват, кога да дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да спазват, за да не бъдат наказани. 22 Но те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха у себе си лъжовна мисъл. 23 Те се увлякоха от греховни измами, говореха за Всевишния, че Той не съществува, не познаха пътищата Му, 24 пренебрегнаха Закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра в разпоредбите Му, не вършеха делата, които Той би приел. 25 И затова, Ездра, на празните – празно, а на пълните – пълно.

26 Ето ще дойде време, когато ще се явят знаменията, които ти предсказах, и ще се яви невестата и с появата си ще се покаже – скривана сега от земята. 27 И всеки, който се избави от изброените по-преди злини, сам ще види Моите чудеса. 28 Защото ще се яви Моят Син Иисус заедно с онези, които са с него, и останалите ще се наслаждават четиристотин години. 29 А след тези години Моят Син Христос ще умре като предзнаменование за всички хора, които дишат. 30 И светът ще се върне в старото мълчание за седем дена, както е било преди, така че никой да не остане. 31 А след седем дена заспалият свят ще се събуди и поквареният ще умре. 32 И земята ще върне онези, които спят в нея, и праха на онези, които мълчаливо обитават в него, а хранилищата ще върнат поверените им души. 33 Тогава Всевишният ще се яви на съдийския престол, ще преминат нещастията и дълготърпението ще се изчерпи. 34 Само едно съдилище ще пребъде, истината ще се утвърди, а вярата ще се укрепи. 35 Тогава ще последва делото, ще се яви възмездието, ще се издигне правдата, ще престане господството на неправдата.“

36 Аз казах: „Авраам пръв се помоли за содомците, Мойсей – за бащите, които бяха съгрешили в пустинята; 37 след него Иисус – за Израил в дните на Ахан; 38 ^b Самуил и Давид – за подложените на унищожение, Соломон – за онези, които дойдоха за освещаването; 39 ^c Илия – за онези, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее; 40 Езекия – за народа през времето на Сенахирим, и мнозина – за мнозина. 41 И така, ако тогава, когато беше нараснала покварата и неправдата се беше умножила, а праведните се молеха за неправедните, защо това да не стане и сега?“

42 Той ми рече в отговор: „Сегашното време не е край, невинаги в него има слава, затова са се молили за немощните. 43 А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещото безсмъртие, когато тлението ще премине, 44 невъздържанието ще престане, ще се пресече неверието, а ще се увеличи правосъдието, ще блесне истината. 45 Тогава никой няма да може да избави погиналия, нито да погуби онзи, който е победил.“

46 Аз отговорих: „Ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде да не се дава земята на Адам или след като му е била вече дадена, да му беше попречено да не съгреши. 47 Каква полза за всички да живеят в скърби през сегашното време, а след като умрат, да очакват наказание? 48 Какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, падението не беше само твое, но и наше, защото произлизаме от тебе. 49 Каква полза за нас, че ни е обещано време на безсмъртие, а сме вършили смъртни дела? 50 На нас е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни. 51 За нас бяха приготвени жилища, здрави и сигурни, но ние живяхме лошо. 52 Славата на Всевишния ще дойде, за да покрие живелите благочестиво, но ние вървяхме по лоши пътища. 53 Ще бъде показан раят, чийто плод остава нетленен и в който има покой и изцеление. 54 Но ние няма да влезем в него, защото бродехме из безплодни места. 55 Лицата на онези, които са пазили въздържание, ще блеснат по-ярко от звездите, а нашите лица са по-черни от мрака. 56 Докато бяхме живи и вършехме беззаконие, ние не помислихме, че след смъртта ще страдаме.“

57 Той отговори с думите: „Това е размишление за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек, 58 ^d та ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти спомена; ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря. 59 Това е онзи живот, за който Мойсей, когато беше жив, отправи следните думи към народа: „Избери си живот, за да живееш.“ 60 Но не повярваха нито на него, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих, 61 че няма да има скръб за тяхната погибел, както ще има радост за онези, за които е приготвено спасение.“

62 Аз отвърнах: „Зная, Господи, че Всевишният се нарича милосърден, защото ще помилва онези, които още не са дошли на света, 63 и че е милостив към онези, които прекарват живота си според Неговия Закон. 64 Той е дълготърпелив, защото показва дълготърпение към съгрешилите като към Свое творение. 65 Той е щедър, защото е готов да дава според нуждата, 66 и е твърде милостив, защото увеличава милостта Си към тези, които сега живеят, и към живелите по-рано, и към онези, които ще живеят. 67 Защото, ако Той не увеличаваше Своите милости, времето не би могло да продължава да съществува с онези, които обитават в него. 68 Той дава дарове, защото ако не даряваше според благостта Си, за да могат нечестивите да намерят облекчение за беззаконията си, дори и десетохилядна част от хората не би могла да остане жива. 69 Той е Съдия и ако не прощаваше на онези, които са сътворени чрез Неговото слово, и не пренебрегваше многото незачитания, 70 може би от безбройното множество биха останали само малцина.“